Запознавайте се със Джия

Оня ден Никола и аз ходихме да си купя ново колело. Не бях много сигурна какво исках. Знаех че тези неща бяха важни за мене:

• По-леко от миналото ми колело. (Сирача беше много тежко).
• Да има по-добри скорости за хълмове.
• Да има рамка коята мога да прекрачвам, за да бъде по-лесно да возя Питък от зад другата година.

Всичките изисквания казват че трябва да търся градско, женско колело. Но, аз, защото съм аз, исках нещо като шосейно или туристическо колело, само защото виниги искам нещо което ще ме отведе по-делече от където съм.

Първо, разгледахме женските модели и не очахвах да харесвам едно, но харесах две— едно само защото беше тъмно лилаво и имаше супер меки дръжки. Второто беше по-голямо и имаше всички екстри които можех да искам.

Опитах и двете и веднага решихме да ми купим второто.

Тя изгелжда така:

Дадохме старото ми колело за отстъпка на това- само запазих старият ми звънец и седалката за Питък:

Малко тъжна бях да се разделя с колелото ми което имах за 5 години и карах незнам колко много километри:

 

Но бях много развълнувна да имам новото. Веднага го карах около квартала и беше разкошно! То е по-голямо и аз се чуствам пак като дете— малка и свободна. Лесно е да се кара. Но не само лесно. Увеселитено. Отпускащо. Oсвободително.

И защото дръжките са по-големи, Питък ги хваща по-лесно и той много се радва когато караме това колело.

Нещо което не очаквах

Кръстих колелото с името Джия, като модела, защото Джия беше някоя неочаквана от който света имаше нужда. И тя беше неверятно красива. И моята Джия е така. Не очахвах да обичам женско колело. Но беше нещо от което имах нужда.

Сега се чуствам мощна когато карам. И чуствам че висичко е на ред- като трябва да бъде. Чуствам се като супер майка коята живее в малкък град и, за мене, това е съвършенство.